Парапет за душата

„Стихотворенията представляват изповеди, изпълнени с неочаквана образност и интонации, вариращи от шепот до силен вик. Те са едновременно красиви и болезнени, рисувайки апокалиптични сцени, които те завладяват и всмукват в своето мощно поле. В тези картини не просто преминават на бавен каданс спомени от личния опит; те създават вълнуващ филм, сякаш съдържащ загадъчния „25-и кадър“, който влияе на подсъзнанието – но не за да зомбира, а за да донесе просветление, любов и милост.“ – Надя Попова

Записки от личен дневник:

Когато предците притежават достойнство,
фамилното име носи тежест.
Тази тежест е още по-голяма,
ако предците блеснат със своя талант и дух.
Наблюдаваме много подобни примери:
до величествения дъб расте мизерно дръвче...
Сравнението е неизменна част...
И си припомняме как Лев Толстой
реагирал на злонамерена забележка
за слабото продължение на рода му.
Поглаждайки брадата си тихо отбелязал:
"Мдаа, очевидно природата почива"...
Но когато децата превъзхождат родителите си
по умение, талант и чест -
тогава природата истински се радва
пред красотата и силата
на семейството!
Всичко останало е просто гората...