Богини. Мистерии на женската божественост

Книгата "Богини. Мистерии на женската божественост" събира лекции, изнесени от Джоузеф Кембъл в периода 1972-1986 година, които разглеждат образите, ролите и символиката на женската божественост през различни култури и исторически периоди. Вдъхновен от изследванията на Мария Гимбутас, известният митолог предприема пътешествие за откриване проявленията на Великата богиня - от древна неолитна Европа до шумерските и египетските вярвания, минавайки през Омировата Одисея, Елевзинските мистерии и легендите за Артур.

Кембъл анализира как символите на женското божество са се трансформирали и запазили своята стойност под натиска на монотеистичните и патриархални религии през последните две хилядолетия, които са се опитвали да ги потиснат или дори заличат. Той предлага нова перспектива върху класическите теми и показва как женското начало олицетворява архетипни енергии като трансформация, посвещение и вдъхновение.

Според него Богинята представлява земята на най-простото ниво; след това тя е небето в архаичното разбиране. На философско ниво Богинята олицетворява майя – формите на възприятие и ограниченията ни чрез сетивата; тя определя границите вътре в които функционира нашето мислене - всичко е във нейните пределности. Тя е крайният предел на съзнанието в контекста на времето и пространството.

Грациите представляват трите аспекта на Афродита; главната богиня е свързана с Аполон – нейното шакти (сила), а самите грации са вариации отражаващи движението энергии по света. Ефросина символизира радостта от светлината предоставена чрез деветте музи; Аглая означава великолепие — връзката между човечеството към божественото; а Талия обединява тези два аспекта чрез идеята за изобилие — процесът предаване сиянието аполоново съзнание към света.

Според Кембъл митологията може да бъде описана като "религията на другите", което подсказва разликата между собствената ни традиция и тази извън нас. Религията може да бъде видяна като неправилно интерпретирана митология — основният проблем идва когато объркаме символа със значението му. Историческите събития важни за нас според нашата традиция не трябва да имат значение освен като знаци за силовете у нас самите... При буквално тълкуване губим истинският смисъл зад посланията.

Символиката която би могла да отвори врати към дълбинния живот остава изгубена без средства за достъп до тях. Популярното схващане че митовете са просто измислици пренебрегва тяхната истинска стойност: те съдържат крайнато познание относно дълбокият смисъл живота.. Именно тук ще обсъждам историята около Богината както индивидуално така й колективно във връзка с личната ни мистерия."

Джоузеф Кембъл