Нищо не знаеш за хората

Умението на Диана Юсколова да превръща обикновения живот в нещо далеч от скуката и баналността е впечатляващо. Независимо дали темата е есента, малките врабчета, ореховите листа или морето, нейното слово сякаш с невидима сила ни води по магичните пътеки на сънищата и неизказаното — там, където всичко е уютно и спокойно. Това място вътре в нас е само на две ябълки разстояние; тук душата ни се поклаща в люлката на живота и ние я пазим ревностно да не падне. Препоръчвам ви да прочетете тази книга. Прочетете всички нейни произведения.
Ана Цанкова

Сезоните оживяват заедно със своите обитатели, градските митове и истини изплуват от страниците на тази творба, разкривайки тайни и забравени тъги. Те ни помагат да открием човешкото у нас самите, да се усмихнем над рутинната действителност и най-сетне да говорим за миналото; с лекотата на птичи криле можем да разрушим оковите на клетката и времето. Заблудите и непоисканите обещания оживяват пред нас заедно с гладните чудовища и безизходицата, напомняйки ни, че животът би бил празен без споделеността с другия — ако продължаваме да се укриваме зад ниските стени. Всички аспекти от човешкия опит стават ясни едва когато осъзнаем колко сме свързани: живеем един до друг при поне 72 пулсации в минута.
Симеон Аспарухов