Градинарят и смъртта

Моят баща беше градинар. Сега той е част от градината.

Това е историята за един баща, един син и едно последно разсъмване – едновременно благосклонна и безмилостна.

„Тази книга не попада в определен жанр – пише Георги Господинов, – тя сама трябва да го създаде. Както смъртта няма конкретен жанр. Както животът. Както самата градина. Може би това е роман-елегия, роман-градина или мемоар; дали има значение за ботаниката на тъгата? Това е разказ за отиващите си бащи в свят, който също си заминава. За трагичните пушачи, които често отсъстват и се хващат здраво за шнорхела на цигарата, плувайки в различни води и облаци. За моя баща, който носеше огромно минало на раменете си и никога не спираше да го разказва. Той беше като Шехерезада – мойят татко. Сега миналото тихо се пропуква и започва да рухва върху мен с всичките свои следобеди. Не става дума само за смъртта, а по-скоро за живота, който постепенно изчезва. Има важна разлика.“

Четири години след „Времеубежище“ Георги Господинов представя новата си творба „Градинарят и смъртта“ – първата му книга след получаването на Международната награда „Букър“ (2023).