Олтарна сутра на шестия патриарх Хуйнен

"Людзу тандзин", известна като "Олтарната сутра", е основен каноничен текст на Шестия патриарх Хуйнен (638-713) и представлява значимо произведение за китайските чан-будисти. След смъртта на Хуйнен, той заема водеща роля в развитието на китайския чан-будизъм.

Текстът включва проповеди от Хуйнен, разговори с ученици и светски последователи, гатхи, както и важни моменти от живота му. В центъра на сутрата стои концепцията за "внезапното просветление", която е ключова за Южния клон на школата чан. Хуйнен изгражда идеята си за внезапно просветление върху основните принципи на махаянската философия и особено акцентира върху будистката концепция за "пустотата".

Според него духовното усъвършенстване е необходимо поради дълбоката привързаност на хората към собствените им илюзии относно "Аз"-а. Тази практика обаче не трябва да бъде традиционна; вместо това човек не трябва съзнателно да се опитва да се освободи от лъжливите мисли или замърсявания в съзнанието си. За да надмине дуализма и да постигне истинско просветление, индивидът трябва да практикува тъй наречената не-практика — без целеустремленост към постигане или избавяне от нещо, следвайки своята автентична природа и разчитайки изцяло на интуитивната мъдрост в себе си."