Синя пустиня. Поезия

Тази книга представлява едно пътешествие. Пътуване на млад испанец, който се запознава с българския език и го използва като свой любим поетичен инструмент. Това е също така пътуване на един младеж от Западна Европа в посткомунистическите реалности на Узбекистан и Латвия. Освен това, той изследва любовта и желанието си към чужденеца като хомосексуален мъж. В крайна сметка „Синя пустиня“ се оказва откритие на собствената идентичност, но през призмата на друг език, различна култура и непознато лице. То преминава през крайности, забрани и разрешения – сблъсквайки харам с халал. Парадоксално е как именно ограниченията, срещу които стиховете протестират, придават дълбочина и красота.

Ярките узбекски образи и рижките хайку на Марко Видал предават читателя в свят изпълнен с цветове; те му позволяват да види визуално красотата им, да усети аромата им в носа си и болката им в душата си. Тази комбинация от лирична чувствителност със смела безкомпромисност предлага истинска поетическа находка. Например: "модерни времена: повече снимки/ отколкото мигове." Всичкият този смисъл е обобщен само в шест думи.