Зеленото птиче - Разкази

Спомняш ли си как тичахме след Елена, която се движеше из света - без ясна причина или посока? Сега тя е спряла (само за малко) под старата маслина, с розови очила на носа и те наблюдава. Или може би не само теб – погледът ѝ обхожда околността в опити да намери Костадин, с когото ще избяга. Не от нещо, а към нови места: реката, хлебарницата или всеки бар, пълен с непознати хора, които пробиват дупки в масите със своите погледи. Няма начин да разбереш накъде гледа през тези странни розови очила; единствено върти глава и слуша звуците на вятъра. В книгата има много вятър – бушува и удря, докато изкара болката навън и я остави сред забравата, откъдето тя никога няма да се върне. Чудиш се защо точно розовите очила – ами защото чрез тях светът изглежда закръглен и мек, без остри ръбове; даже зелените богомолки са нежни и любящи.

Иван Вакрилов