Още една натрапница

На кого е насочено писането на Атанас Стойчев? Отговорът не е сложен - авторът обича да открива творбите си с посвещения, които му позволяват да се освободи от всякакви задължения, в духа на "Използвайте на собствен риск". В настоящата книга има дори две такива посветителски части - едната е за целия род до седмо коляно; другата включва приятелите, с които сме останали близки, тези, с които вече не общуваме, както и познати, които няма да разпознаят себе си в текста. Освен това присъстват и непознати хора, които ще намерят отражение.

Така че дори ако нямате връзка със Стойчев по кръвна линия, все пак може да се видите в неговото посвещение и спокойно можете да смятате, че пише за вас. Но именно тук грешите – не трябва да сте спокойни! Защото читателите на Атанас Стойчев са всъщност уязвими. Авторът не пише за тях; той всъщност пише срещу тях. В книгата вместо традиционни герои се появяват читатели - те наблюдават скрито зад завесата или надничат иззад врата на таверната и треперят от страх да не бъдат разпознати – уверявайки се сами как това са просто чужди истории.

Обаче авторът отказва достъп до любопитни зрители - чрез своя лековат стил той пуска стрелата направо между ярките образи на привлекателни натрапници и безуспешни персонажи; разобличаваща стрела лети право към шокирания читател (много преди изненадващият край). Докато при Чехов действат пушки за объркване на противника, Атанас Стойчев залага лъкове в тази книга. Не казвайте после, че не сте били предупредени! Приятно оцеляване!