Баща ми в мен. Есета и импресии за Васил Стоилов

„Винаги когато се опитвам да открия себе си, мислите ми са насочени към баща ми. Той твърдеше, че е атеист, но всъщност напомняше на самотен отшелник, който след като е постигнал вътрешно равновесие, все повече се дистанцира от света и живее в пустинята на човешкото съвършенство. Не желая да представям погрешна представа за него пред тези, които не го познават. Баща ми беше изключителен в своята обикновеност и самотата му произтичаше от факта, че никой от нас не осъзнаваше колко малко е нужно на един човек за истинско щастие.“

Спомените му пробуждат нежни чувства като кокичета през пролетната красота. Клоните разцъфват благодарение на него с надежди, протегнати към мен дори във съня ми. Виждам ръката му сред ярките цветове на небето в картината – тя се спуска надолу с крилото си на вечната закрилница на моя земен дом. /На баща ми/