Камий, моето вдъхновение

В романа Софи Дол споделя своята лична трагедия като майка: в навечерието на Коледа, след четири дни мъчителна треска, 16-годишната й дъщеря Камий умира.

Потопена в своята скръб, Софи пише, за да запази завинаги паметта за тези последни мигове с дъщеря си и да прекара още малко време в присъствието на починалото си дете. Тя се опитва да спре потока от тъжни и плашещи мисли. Целта й е да съхрани образа на Камий – нейния „честен, искрен и сияещ“ поглед, интимните моменти помежду им, конфликтите и безгрижния смях. След загубата остават само празнотата, организацията на погребението и утешаването на нейните приятели тинейджъри.

Романът представлява не просто изповед на една страдаща майка или мемориал за покойната дъщеря; той разказва история за устойчивост пред непоносимото страдание, където написаното слово служи като форма на оцеляване.