ТЯ близката и далечната

Симфонията представлява множество ноти, а картината е съставена от безброй щрихи на четката, които оставят отпечатък върху платното. Но можем ли да видим самата четка в творбата или да чуем отделната нота в симфонията? Това, което ни носи радост, е хармонията – тя не се изразява чрез конкретна нота, а по друг начин. Тя е Музиката. Женственото наподобява музиката; то включва много лица и истории, различни образи и чувства, характерите на които достигат до нас и галят слуха ни с хармонията на „Тя, жената“. Никой не е успял напълно да я изобрази или разкаже до последния детайл; никой не може да я възпее до крайност. Женското прилича на извора – колкото стомни да занесеш при него, той остава неизчерпаем. „Тя“ е движение – рисува форми и едновременно с това им убягва. Както облак през летен ден, който пътува нанякъде и обича безкрая; той остава близо до погледа ни, но все пак далечен – тъкан от пространството около себе си. Когато го докоснем с очи, бяга от ръцете ни; когато го усетим с пръсти – се скрива от погледите ни: близко и далечно едновременно; сетивно и абстрактно; истинско и измислено - една великолепна идея и необходима мечта; един непознат факт.