Душата на образа

Образът притежава душа. Художествените творби създават изображения, които получават независим живот извън техния автор. Тези образи могат да съществуват дълго или кратко време в зависимост от тяхната жизненост и привлекателност, като всеки от тях носи своя собствена душевна същност. В диалога си „Федър“ Платон заявява, че „всяка душа е безсмъртна, тъй като всичко живо е безсмъртно“. Творците усещат както човешката, така и природната душа и се опитват да разберат нейната неуловима природа – по-скоро интуитивно отколкото осъзнато; те я представят и се стремят да я уловят в различни форми, мечтаейки да я изразят чрез словесни или визуални метафори, символи и алегории, зад които често стоят архетипни послания.

Произведенията на художниците имат не само визуално измерение. Те предават човешките чувства, страсти и динамични моменти на наблюдение. Улавят най-фините нюанси на жива природа – в пейзажите и натюрмортите те търсят нейното удивително превъплъщение с желание да усетят нейното дихание. Затова ги интересува основно взаимодействието между одухотворената природа и оприродения човек; силата на живота олицетворяваща материята. Независимо от индивидуалността си, художниците споделят сходни подходи към художествената и нравствената енергия на образа; затова винаги търсят неговата душа в пластическите конструкции с надеждата да осмислят способността му за разнообразие във формите.