Гръцки отци на църквата Т. 2

Не всеки е способен да разсъждава за Бога. Това не е лесно постижимо и не се отнася до всички, които просто съществуват. Важно е да знаем кога, пред кого и в какви обстоятелства можем да говорим за Него.

Тази способност притежават само онези хора, които са преминали през самоанализ и са напреднали в своето умозрение. Те работят върху пречистването на душата и тялото си. За нечистия човек дори контактът с Чистия може да бъде опасен – подобно на това как слабото зрение страда при излагане на слънчевите лъчи.

Кога е подходящо? Когато сме намерили спокойствие сред хаоса на света около нас и вътрешният ни глас не се смесва с неправилни образи. Както красотата на добрите текстове страда от примеси с безобразни произведения, така благодатта не бива да бъде замърсявана.

Според свети Григорий Богослов в „Първо слово за богословието“, има знание за Бога, което включва догмати и богословски размисли; то възстановява у човека неговия разумен първоначален вид. Но истинската съвършеност идва от свръхестественото единство със светлината, благодарение на която имаме силата уверено да говорим за Бога и действително да развиваме нашите духовни способности.

Свещеник Григорий Палама споменава в „Триади в защита на свещенобезмълвстващите“: когато чуем за "очи" на душата, познаващи небесните богатства, не бива да ги приемаме като прост акт на мислене. Действията ни преобразяват сетивното в разбираемо; но както ако нямаш опит с град или злато - колкото и пъти да го представяш във въображението си - ти няма как реално да го притежаваш или виждаш.

По аналогичен начин размислите ни относно Божествените истини няма да доведат до преживяване или осъзнаване тяхната реалност без директния опит с тях – нито ще придобием истински Божи дарове чрез чисто интелектуално занимание.