Политическият дебат и преходът в България

Нито една нация или народ не са осъдени да следват единствено определен път. Културата, историята, религията, генетичната наследственост и писмеността представляват само елементи от контекста, в който протича животът на едно общество. То създава собствената си „текст“ – комбинацията от избори относно възприемането на света, идентичността и желаното или нежеланото бъдеще. Тези решения се вземат след значителни обществени дискусии - между малка група индивиди като олигархиите или в рамките на цялото население, какъвто е случаят с българското общество, където гражданите са равнопоставени помежду си и нямат строго установена социална йерархия.

След 1989 година характерна особеност за българската история е дългогодишният дебат и избора на обществото. То обсъждаше важни въпроси с екзистенциално значение; изразяваше убеждения за това във какво да вярва и към какво да се стреми. Общественият диалог оформяше новата социална реалност.

Историята често действа като мащеха вместо грижовна майка за народите; нейното даряване е рядкост. Периодично тя предоставя шанс на народите да постигнат невъзможни до този момент успехи чрез откритие на тесен проход. Народи, които остават бездействени или не осъзнават наличността му, пропускат тази възможност. Най-добрите представители сред по-успешните народи се опитват активно да използват всяка такава краткотрайна възможност пред тях докато тя все още съществува – но историята-мащеха затваря тези врати много бързо...