Криминология: Теоретични основи

През 1996 година издателството на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ издаде моята книга „Криминология“, която беше преиздадена през 1999 и 2001 г. В нея направих опит да представя материята по различен начин в сравнение с традиционните подходи в страните от бившия Източен блок, като включих теми, които до този момент не бяха разглеждани в българската специализирана литература, както и такива, които отсъстваха от криминологичната литература като цяло.

Процесът на написване на книгата съвпадна с два положителни фактора: първият е свързан с обогатяването на западната университетска криминологична литература чрез публикации от Р. Гасен (Париж, 1988), У. Айзенберг (Берлин и др., 1990 и 1995), Дж. Понти (Милано, 1990) и много други автори; вторият фактор е увеличеният интерес сред българските криминолози към научни изследвания – те публикуваха учебници по криминология самостоятелно или в съавторство за кратък период: Б. Панев (Бургас, 1993), В. Каракашев, Г. Георгиев, П. Цанков (Варна, 1995) и И. Айдаров (София, 1994). Това сравнение подчертаваше позицията на българската криминология спрямо глобалното развитие на тази дисциплина.

След края на Студената война световната литературна сцена се обогати със „Оксфордски криминологичен речник“ (1994) и множество статии от водещи експерти в областта – повечето основани на конкретни проучвания.

Динамичното развитие на criminology през последното десетилетие на ХХ век продължи и през XXI век паралелно с глобализацията на престъпността; основният й белег е транснационалността - всеобхватноста́ , устойчива структура , адаптивност , организираност και саморазвитие .