Марина Цветаева / Стихотворения

Марина Цветаева веднъж направила аналогия между себе си и дърво, което е подложено на удари от мълнии. Дългогодишната й раздяла с Русия, бедността и трудният "стопудовен живот" я съпътствали. Още по време на емиграцията и след завръщането ѝ у дома, тя изпитвала дълбоко самота, особено в трагичния период на "големия терор", когато преживя арестуването на съпруга и дъщеря си, които никога повече не видя.

Въпреки всичките страдания обаче, стихотворенията на Цветаева според един критик "излъчват любов и са пронизани от нея... стремят се към света и сякаш искат да обхванат целия свят в своите прегръдки".

Така тя успява да осъществи мечтата си - да бъде дървото, което шумоли за вас.