Кафепоеми

Средна Европа. Будапеща. Началото на 21-ви век. Кафенета като “Жербо”, “Централ”, “Морик” и “Моцарт”… Тази книга е вдъхновена от менюто на тези заведения. Предлаганите кафе и коктейли предоставят уникален поглед, през който светът изглежда изискано лек и възвишено вкусен – едновременно елегантен и достъпен. Това усещане идва от големите черни очи на порцелановите чаши, в които блести неочакваната поетика на кафето. Оттук се разклоняват пътища към Виена, Париж, Венеция, Африка, Латинска Америка и много други места.

Всяка „кафепоема“ е написана за времето необходимо да изпиеш чаша кафе и следва подробно менютата на четирите известни будапещенски кафенета – "Централ", "Морик", "Жербо" и "Моцарт". Така текстовете се оформят - колко стихотворения, толкова рецепти. Може би именно така изглежда концепцията за кафепоетиката в ежедневния живот.

Инструкции за употреба:
1. Всяка кафепоема може да бъде приготвена без кофеин.
2. Съставките са обозначени с курсив в текста.

Тази книга предлага един изтънчен поглед върху европейската култура и любовта към кафето.

***
Пламен Дойнов гради своите кратки стихотворения около менюто на централните будапещенски кафета, използвайки конкретността на рецептите им. Умението му да вдъхне живот на детайлите от повтарящи се съставки носи поезията в смесицата от черно-кафяв цвят със сметани, ликьори и сиропи! Кафето от тези буржоазни среди представлява солидната основа за развитието както на традиционния градски начин на живот, така и спомени за исторически присъствия или цивилизационни влияния над огромни територии.

Будапещанските есеи-поеми носят носталгия по Виена; те ни връщат назад във времето до София между двете световни войни; служат като културни мостове към страните произходители на кафе; напомнят ни глобални цивилизационни тематики. Над всичко това струи ароматът на романтична опиянение – сантиментално чувство от интимната среща с моментa или мечтата за красивото видение женскo присъствие сред градската среда. Цялостният тон в книгата носи познати интонации с влияние от бодлерови идеи до валтер-беньяминовото вдъхновение относно пасажите извити през Париж, Берлин или Венеция — този град действително може да бъде прочетен чрез тази поетика свързана с кафе­то: той не само че представя ритуала около живота си ежедневно , но също така предава атмосферата подобна празничност у всекидневните срещи сякаш поставени извън обичайното време.

Михаил Неделчев


* * *
Особено интересно при „Кафепоеми“ е фактът че те представляват не просто фрагменти поезия , а притежават общ мотив - това е самото кафе – напитката символизираща почивката , забавлението , удоволствието . По този начин високият художествен стандарт влиза в контакт с всекидневните реалности , където онова което величествено стои успява успешно да взаимодейства със света около нас . Естетическото става част от нашия ден-днешен живот докато обичайното постепенно приема форматиранe под шапката собственo качество .

Добавяйки интригуващи замисълnceлному реализиране подходящих исполнения получаваме една книга която освен задоволяване потребност я откриva новh хоризонти оставащи непознати досега българската лирика…

Митко Новков