Концерт византийска музика

Сгънах се като зеница, твърде късно приспособена към този жесток блясък. Когато вече бях на земята, притиснах горещото си чело о ръката си. След това моето име започна да се разпада по-бързо от нежната плът в гъста горчивина. Забравих как да броя и просто дишах, обръщайки се назад. Бях празнота, тъмен облак в своето движение. Така изчаках влажното докосване на мократа глина, което ме изпълни безстрастно, както водата оставя следи върху напуснатия пясък.

И сега какво знаеш за мен? Само нещо за краткото желание да надмине себе си; само едно движение – може би плач или форма, запечатана без намерение и набързо. Как мога да ти обясня съществуването на място, където съм по-реална от гласа си? Гласът желае да ме пороби; аз съм по-силна от светлината, чрез която ти ме виждаш. Мислиш ли, че ме познаваш? Погали свободно рамото ми: мен няма. А моят допир е по-лек: ето те вече не си онзи отпреди малко. Знам те – горя на твоето рамо преди огъня; преди пепелта и преди всичко останало."