Forbidden Sea/ Забранено море

Блага Димитрова има способността да превръща мислите в поезия, медитацията в ритъм и вкус, цветовете в идеи, преценките в аромати, а вижданията - в етични изрази. Рядко творчеството на жена съчетава толкова интелектуална дълбочина с чувственост. Това уникално сплитане безспорно идва от лична и национална рана. То е 'Черно море' – какъв хаос, каква революция, какви исторически трусове? Въпреки всичко, поезията на Димитрова носи скромна и спокойна усмивка над пропастта. Споменът за тази усмивка остава у мен и се проявява отново в нейния стил, който устоява на трудностите; слънце изгряващо над Черно море – слънцето на женския талант, което читателите говорещи английски ще оценят.

Джулия Кристева

Откривам смисъл именно там където няма.

Колко бедна бях когато притежавах всичко.
Играех си с любов,
подхвърлях я във въздуха
изпусках я и след това я догонвах...

Излизах течна край брега,
разтворена сред безкрайността.
Слънчевият вятър нежно ме обгръщаше
и горещите му устни пиеха капките от кожата ми.

Преситена от морската вода,
лежах като насред пясъчна пустиня
и пред затворените ми очи
безсмислието танцуваше зелени кръгове.

В загубата на всичко почти има печалба.

Сега страдам от основополагающа жажда,
тя ме отклонява от горящото желание
за нещо отвъд ограничеността на сетивата,
нещо невъзможно за намиране тук."