Майка

Какъв роман може да сътвори Тома Марков – най-великият жив български поет? Ето какво: динамичен, яростен, деликатен, меланхоличен и разбира се – болезнено смешен до безумие! Това е книга, която едва ли ще бъде оценена от обикновения телевизионен зрител или дори от читатели с под средната литературна култура. Тя е за ценители на изкуството, които имат смелостта да се грижат за себе си ежедневно (сутрин, привечер и вечер). Романът разказва за живота на истинския артист в градска среда. Висока литература в края на едно десетилетие, което се оказа ключово за адекватното развитие на българската модерност. - Радослав Парушев

Войник на Слънцето, шизофреник и археолог в света на старата българска литература. Ако пишеше толкова активно колкото пиеше, можехме да имаме нашия собствен Чосър. Но вместо него ни трябва Тома Марков – той трябва да продължава да танцува около нас докато малките и големи човешки огньове догарят през нощта. Когато пожарите угаснат, тогава Тома Марков ще възкръсне от фините дози прахче продавано в „Надежда” и ние ще можем да го притежаваме… И това е всичко. - Мартин Карбовски

И все пак писането от определена позиция не е непременно лошо нещо. Защо Тома Марков да не твори като крайно урбанистичен поет с кръв смесена от хероин и токсични електрони; неговите очи – едното като витрина на интернет кафе а другото като устието на градски канал; сърцето му представлява претъпкан бар; мозъкът му наподобява линейка с ревящи сирени носеща умиращия смисъл към интензивната терапия... Защо би било невъзможно? След като той черпи вдъхновение от синтетичното разнообразие на града и диша опияняващият му миризлив въздух? Нали цели пет поколения български поети и писатели са били задължително свързани със селяните? Те успешно играеха ролята си именно така... Затова Тома Марков и неговият алтер его Макаронов могат спокойно да наблюдават през един полузамъглен прозорец в столицата рано сутрин към изток. - Калин Терзийски