Паркът "Врана" - история и композиция

Паркът „Врана" представлява значима творба в областта на пейзажното парково изкуство, сътворена в България през първата половина на XX век. По своите художествени качества той е равен на известните европейски паркове от XIX век. Паркът е част от имение с площ 140 хектара, принадлежало на българските царе Фердинанд I и Борис III. През 2001 г. Симеон Кобурготски, синът на цар Борис III, дарява имението на Софийската градска община; то се намира само на 11 км от централната част на столицата.

Изграждането му започва през 1900 година – две десетилетия след освобождението на България от османско владичество. Процесът по създаването му протича в период, когато местното градинарство и парково изкуство тепърва започват да се развиват, както и политическият и икономическият живот в младата българска държава.

Строежът на парка обхваща дълъг времеви интервал (43 години) и включва много предизвикателства през първоначалния си етап (1900 - 1909 г.), най-вече заради недостатъчния наличен посадъчен материал вследствие отсъствието на оранжерии и разсадници за цветя и декоративни растения. За попълване запасите от фиданки и семена паркът получава материали от всички континенти, което допринася за разнообразието във флората му до днешен ден.

Местността преди изграждането беше гола равнина без гориста растителност, опустошена по време на османското управление; единствено река Искър добавяше малко живост към монотонния ландшафт около нея.

Паркът „Врана" служеше като извънградска летна резиденция за царското семейство, което влияело върху неговия интимен пейзажен характер: дървените масиви, групите дървета, цветните поляни алпинеумите , езерата както алеите били оформени така че да наподобяват естествения вид – стил характерен за повечето исторически европейски паркове.

При проектирането са участвали градинари с неизвестни имена сред именитите паркостроители-пейзажисти като Кент в Англия или Пюклер в Германия.