Църковните приложни изкуства от XV-XIX век в България

Настоящото проучване разглежда един специфичен аспект от нашето художествено наследство – църковните приложни изкуства, датиращи от ХV до ХІХ век. Някои паметници вече са били предмет на анализ и публикации от различни изследователи още в началото на миналия век, но обобщаващите трудове по темата остават ограничени. Например, книгата на Никола Мавродинов "Изкуството на Българското възраждане" (1957) съдържа специализирани глави за приложните изкуства. Работата на Атанас Божков "Die bulgarische Volkskunst" (1972), за съжаление, е достъпна само на немски език и публикувана в Германия. Основният фокус на научната работа естествено е насочен към златарството, което се вижда в произведения като "Златарско изкуство" от Димитър Друмев (1976) и труда на Мина Иванов - "Златарските произведения от ХVI-ХIХ век в Музея на Бачковския манастир" (1967), както и сравнително новата монография “Чипровска златарска школа” от Иван Сотиров (2001).

Дълго време църковната миниатюрна дърворезба и литургичната везба бяха пренебрегвани в научните среди, наред с изучаването на предметите и принадлежностите свързани с култа, които са незаменими за неговото функциониране.

Книгата е щедро иллюстрирана с материали от личния ми архив и фотоархива на Института за изкуствознание.
От автора