Димитър Казаков - Дора Валие

Тази публикация се стреми да изследва срещата между две забележителни личности. През юли 1980 г. художникът Димитър Казаков е в Париж за откриването на своя изложба, където се среща с известната българска изкуствоведка Дора Валие, която познава от четири години насам, след като тя го е посетила в България през 1976 г. Тя споделя: "Много харесах Димитър Казаков. Той беше спонтанен човек, който обаче полагаше усилия да впише творчеството си в българската художествена традиция. В чужбина винаги му се възхищават за неговата уникалност и естественост."

По време на срещата им в Париж Казаков й подарява албум с дванадесет рисунки, надписвайки първата страница с "На Дора Валие" и добавяйки своят символ - "Гълъбът на Казаков". Художникът използва обикновен скицник, закупен за малка сума и рисува пред нейните очи буквално за минути. Валие запазва този албум дълго време и по-късно решава да го съхрани в България.

След тяхната среща през 1980 г., Дора Валие пише есето "Времето, живописта, паметта. По повод на Казаков", което е публикувано в каталога на неговата изложба в галерия „Ерве Одермат“ през 1981 г. В текста тя представя оценка на неговото творчество, която трудно може да бъде намерена относно друг съвременен български художник: живописта му не следва никакви тенденции или модели – нито концептуално ниво, нито цветова палитра или техника; това е произведение от различен произход.

Оценката й звучи особено впечатляващо предвид авторитета й сред артисти като Пикасо и Бранкузи; книгата й "Абстрактното изкуство" остава важен принос към XX вековното изкуствознание. Това определено представлява комплимент както към българското изкуство така и към самия Kazakov.

От 1979 до 1981 година той провежда десет самостоятелни изложби в Европа, една от които е във Ню Йорк и друга - София. Навсякъде той получава признание със завладяващото си присъствие - екзотичното му творчество привлича вниманието без ясна логика зад него.

Очевидно диалогът между двамата започнал още при първата им среща у него вкъщи става ясно чрез писмо от ноември 1979 г., където казактов признават влиянието върху себе си: "... твоята личност стана част от моето постижение." След тази точка периодът до около 1980-та година бележи трансформацията му – значението на техния разговор остава основополагающо.

Дора Валие продължава да коментира работите му по различни поводи или писма (например до Кирил Кръстев), което показва нейния интерес към родината си въпреки дистанцията й спрямо културата там. С времето публичността носи оценките й напред — отраженията върху картините действително осигуряват връзката помежду им извън физическото взаимодействие.

Факсимилният оригинал на албума принадлежи на Антоанета Войникова и е предоставен специално за това юбилейно издание посветено на седмидесятгодишнината от раждането на Димитър Казаков.
Руен Руенов