Америко, Америко!

Една българска майка посещава синовете си в Съединените щати.
"Децата ми заминаха през есента на 1998 година. Пътувах три пъти до Западното полукълбо, за да видя как живеят там... Когато пристигнах за първи път, Америка изглеждаше като безкраен път. Судено ми бе да стъпя на нейната земя нощем, но около колата ни нямаше тъмнина. Блестяха хиляди светлини и всичко беше ясно като ден...
Нашите млади успяха да се наложат сред много чужденци. Спечелиха трудни конкурси и започнаха нов живот в далечни страни - това е техният свят днес...
- Как смятате? Следващото поколение ще говори ли български?
- Ами!
- Може би няма да говорят, но поне ще разбират ли?
- Ами!
- Само езикът ли представлява родината?
- Шт! Ще говорят; дори след сто години нашето потомство ще говори на български - обещава майката на Христо от Разград и отива да помага на младите в кухнята, а ние - родителите, оставаме тихи и замислени в хола.
Гордеем се с децата си.
Гордеем се, но често чувстваме тъга."