Вместо книга

**Вместо предговор**

През годините съм изградил много железни теории и съм ги защитавал с непоклатими аргументи. Считах, че най-голямата глупост е да се ожениш млад - погледни около себе си за примери... Неуспех в крайна сметка. Оженването за чужденец пък ми се струваше абсурдно. Когато не си израснал в един и същи контекст с някого, какво обсъждаме изобщо? Това твърдеше моето разумно младо „аз". Защо всъщност човек трябва да сключва брак? Какъв е смисълът на подписите, когато можеш просто да живееш с друг човек? Нямаше по-упорит и убедителен спорещ от мен. Омъжих се три пъти – първият беше ужасно ранен, вторият за чужденец. След втория вече знаех, че няма да се върна обратно у дома - това беше окончателно решение. Ами познахте: третият ми брак беше с българин и бях уверена, че този път "трети път майка и баща" означава дълготрайност без развод. Но точно така стана - разведох се отново.

Моите убеждения не касаеха само браковете; независимо от темата им, щом решавах настоятелно да говоря против нещо, то неизменно рухваше под натиск. И тук идва книгата – има ли значение дали ще напиша роман или научна работа? Да пиша биография или личен разказ за себе си без поне малко известност е абсолютна безсмислица – казвах си аз самият. Кого интересува именно моята история? Дори ако всички го правят – мен това не ме касае; а аз определено не съм като тях.

Писах различни кратки текстове само за собствено удоволствие и ги пазех в едно файлче. Статиите ми във списанията имаха ясна цел и причина за публикуване; докато тези импровизации дори нямат структура на разкази - те са напълно вдъхновени от действителността и взети директно от моя живот без никакви измислици.

И все пак държите книга в ръцете си и тя съдържа само реални герои! Мога донякъде да оправдая решението си благодарение на Емето, която прочете част от творбите ми преди време и настояваше обещанието ми да издам книга. Точно тогава й обещах.

Вера Петрова