Книга на мълчанието

По пътя в планината, обгърнат от радостни сенки, се натъкнах на дърво, съборено от вятъра, което сякаш ме зовеше да му се приближа. Короядът беше оголил ствола му и с усърдие напомнящо на древен монах продължаваше да изработва странни гравюри по него.

Докато се наведох над тези творения, си спомних за времето на нирвана, когато и аз опитвах да оставям следи чрез думите си върху гърба на смъртта... Но много листа опаднаха оттогава - множество дървета и книги срещнаха своя край...

И макар все още да вярвам в божественото начало на Словото, днес осъзнавам чрез помощта на този придворен гравьор на Танатос Мълчанието ... и човешкия финал тук, на Земята.