Книга на мълчанието

По обраслия с радостни сенки път в планината срещах дърво повалено от вятъра, което ме викаше да отида при него. Короядът го беше оголил до кост и с усърдието на древен монах продължаваше да дълбае по ствола му странни гравюри.
Приведен над тях, си припомних нирванното време, когато и аз съм опитвал, пишейки думи върху гърба на смъртта, да оставям след себе си диря... Но оттогава опадаха много листа - много дървета и книги намериха своята гибел...
И макар още да вярвам в божественото начало на Словото, запленен от творбите на този придворен гравьор на Танатос, днес изповядвам с негова помощ Мълчанието ... и човешкия край на Земята.