Видрица Literarica

Тези текстове са разпръснати из времето, подобно на трохите от "Хензел и Гретел", оставени зад мен. Събрах ги под покрива на тази книга с надеждата да им придам някаква структура и взаимовръзка. Единственото нещо, което свързва тези произведения, е техният автор, който също е преминал през промени в течение на годините. Въпреки това има определени устойчиви ядра, които обединяват тази разпокъсана цялост - моят дългогодишен интерес към българския модернизъм например и поетите като Борис Христо, Константин Павлов, Биньо Иванов, Иван Цанев и Атанас Славов. Освен това следя какво се пише в настоящето – от творчеството на приятелите ми от 80-те години до новодебютиращи автори. Всичко това представлява своеобразна пътеписна книга с текстове, които отбелязват важни моменти в интелектуалното ми приключение наречено живот. Поради тази причина я озаглавих „Видрица Literarica“. Видрицата символизира торба за всичко – както циганките носели такава прикрепена към ръката си при просячество; поп Минчо Кънчев първи метафорично използвал този термин. И аз съм тръгнал от врата до врата и от книга до книга да събирам дарове за моята собствена видрица. Но дали те са стойностни - само читателите могат да решат.