Забравената война 1912 - 1913

В българската история съществува една война, която се е превърнала в символ на нашия национален дух. Тази война утвърди правото ни на самостоятелност и вярност към идеалите ни, а също така принуди Европа да признае България. Това е конфликтът, който обедини стремежа за свобода и саможертва с дълбоката любов и загриженост към българите, които са останали под чуждо робство.

Става въпрос за Балканската Освободителна война от 1912-1913 година – забравената балканска война. Само преди век...

Преди сто години България с население от 4 милиона mobilизира впечатляваща армия от 350 хиляди души само за седмица. Включвайки резервни формирования и доброволци, числеността надхвърли 400 хиляди военнослужещи. Офицерите и редовите бойци помнеха тегобите на робството; възрастта им съвпадаше със зрелостта на третата българска държава. Когато народът единодушно се повдигна в борба в тази свещена кауза, страшните полкове на България възникнали от руините на Царевград Търнов и Велики Преслав до Батак и Панагюрище побеждават турските сили по линията Одрин-Лозенград само за двадесет дни... Големият героизъм идва именно от обикновени хора, които безрезервно вярвали в своята идея.

През последния век ние сякаш сме забравили всичко това.

Забравихме как цената за развенчаването на мита относно турската сила бе платена с кръвта на 19 496 наши офицери и войници при боевете около Бунар-Хисар и Люле-Бургас между 16-ти и 20-ти октомври през 1912 г., жертви повече отколкото всички наши съюзници взети заедно във всяка битка по време на Балканската война.

Толкова много неща оставихме зад гърба си…

Опитваме се да анализираме случилото се преди сто години чрез погледа си днес; даваме оценки според настоящето, но често пропускаме най-същественото или просто не го разбираме напълно. Тези хора - тази армия беше непобедима не защото били командири или специалисти; те първо били просто българи. С името "България" изписано върху устните си, те били готови да положат живота си...