Спомени за настоящето

В „Спомени за настоящето" Велко Вълканов споделя своите възгледи относно събития и личности, които са привлекли интереса му в периода от 28 януари 2001 г. до 30 декември 2003 г. Той открито изразява политическите си убеждения като дълбоко убеден социалист. С характерната си искреност авторът представя портрети на фигури като Г. Димитров, Г. Първанов, Симеон Сакскобургготски, Ж. Желев и Ив. Татарчев сред други. В заключителната част на книгата е включено философското есе „Болката като критерий за истината“, където той предлага задълбочени размисли относно смисъла на човешкия живот.