Външната политика на България при управлението на Андрей Ляпчев 1926-1931

В произведението се анализират усилията на българската дипломация, ръководена от Атанас Буров, за преодоляване на задушаващата международна изолация на България след опустошителните войни между 1912 и 1919 г. и последвалите вътрешни граждански конфликти в периода 1919-1925 г. Описват се драматичните събития около преговорите за сключването на Бежанския и Стабилизационния заем, както и постигнатите улеснения относно изплащането на репарациите.

На този фон са подчертавани сложните отношения между България и съседните балкански държави, както и с основните европейски сили. Акцентира се върху усилията на правителството да защити правата на българските жители в териториите, които са били отнети и където те са subjected to mass persecution and severe assimilation pressure.

В тази връзка интерес представляват позициите на великите сили по т.нар. "български национален въпрос".