Ангелски огън

Обикновено издателите проявяват резервираност към пиесите, а драматурзите често следват предимно правилата на театралното изкуство и капризите на сценичната реализация. Много хора смятат, че пиесите са създадени основно за гледане.

Елена Алексиева обаче разбива тези установени стереотипи. Според нея, пиесите могат не само да се четат многократно и да разкриват дълбочината на Словото, но също така да бъдат интерпретирани от читателя по свой собствен начин. Необходимо е само въображение и способността да се понесе "ангелският огън" – както в текста, така и у самия читател. Лично аз бих определил драматургията като метафизична; тя притежава образно мислене с достатъчно конкретика, за да придаде художествена стойност даже на най-абстрактните концепции. Авторът ѝ е заинтересован повече от общочовешките проблеми отколкото от вечните човешки теми – конфликтът между философските категории е в центъра на вниманието му. Неговата сатира спрямо човечеството е остроумна и жестока, но в същото време пронизана от неизменна симпатия и разбиране към него. Всичко това се развива върху постоянната сцена - човешката душа - използвайки богатия български език, който рядко звучи в нашия театър днес.

Георги Борисов

Сборникът "Ангелски огън", написан от Елена Алексиева, представя важна част от нейното творчество в сферата на драмата. Освен познатата "Терапевтът", книгата включва радиопиеси и нови заглавия като "Фантомна болка" и "Бернхард в ада", наред с едноактни произведения: "Ангелски огън", "Писмото", "Оракул" и "В любовта винаги всичко".

Драматургията на Елена Алексиева трудно може да бъде описана с ясни определения. Това не произтича толкова от факта, че авторката има уникален стил или глас; причината е по-скоро във въздействието на идеите ѝ върху аудиторията — то избягва стандартните анализи. Пиесите ѝ не попадат нито под категория битови или социални творби, нито пък екзистенциални или абсурдистки; те представляват комбинация между реализъм и условност — родени са чрез невероятно въображение и безкрайна енергийна мощ. Тази драматика води война срещу безличното зло преобладаващо сред нас; срещу маските на глупостта — онази патология която мнозина считаме за човечност според една от героинята си казала думамица „човек”. Театрaлната сцена служи естествено като бойно поле за тази борба — единствено там успехът би могъл да бъде постигнат.