Димчо Дебелянов - обреченият на ранна смърт и вечен живот

Образът на българската поезия от началото на ХХ век вече е утвърден с характерни черти както в поетичния стил, така и в житейските съдби на творците. С голяма увереност можем да заключим, че мнозина от тях са се опитвали да изразят призива на Достоевски: "Страдать надо!" Според неписаните правила и обективните условия, повечето автори не успяват да се насладят на удовлетворението от живота. Те попълват редиците на страдащите, бездомниците и обречените – тези, които не достигат до истинското признание за своето творчество. В това отношение е трудно да се оспори твърдението, че ако не беше битката при Демир Хисар, талантът на Димчо Дебелянов би бил подложен на друга зла случайност, която щеше да осъществи неговата предопределеност. Войната го включва в тъжен списък със смелчаци като Стамен Панчев, Илия Ив-Черен и Гео Милев – онези мъже, които също казват сбогом с живота си. Той е част от тяхната група - но същевременно остава уникален; това е Димчо Дебелянов! Обреченият към ранна смърт и вечен живот...