Втора Харитонова преправка на "История славянобългарска" (Чирпан, 1831). Първо фототипно издание)

Преди 180 години този ръкопис бе създаден и благодарение на него История Славянобългарска достига до Русия, извън пределите на териториите с българско население. Той е един от най-ранните възрожденски преписи, познати на руската академична среда по онова време.

Ръкописът има щастлива съдба и е достигнал до нас в напълно запазен вид. Той представлява свидетелство за това, че преди османското нашествие България е имала свои царе, архиереи и великомъченици, които със своята мъдрост и усърдие са разпространявали високите идеали на българския народ, език и памет...