Критика на чистия разум

"Критика върху чистия разум" е трактат, в който Кант акцентира на метода. Според него, революцията в философското мислене, която той осъществява с трансцеденталния си метод, може да се сравни с известната иновация на Коперник в астрономията. Тази промяна е свързана с идеята, че предметите трябва да съответстват на нашето познание, вместо познанието да бъде адаптирано към тях. В първата част от Критиката – трансцеденталното учение за елементите – Кант разглежда пространството и времето като основи на сетивното познание; анализира чистите разсъдъчни понятия или категории като формални условия за синтезиране на разнообразието от опит в единство в съзнанието ни; обсъжда синтетичните съдържания a priori от чисти понятия като основа за метафизиката и завършва с идеите на чистия разум, които интерпретират опитното знание чрез абсолютната тоталност на условията и служат за стъпало към безусловното. Учението за трансцеденталния идеализъм е тясно свързано с тези идеи. Кант подчертава, че антитетичните позиции при антиномиите са възможни поради различните гледни точки - едната представя света във времеви и пространствени рамки, а другата го разглежда извън тези ограничения. Във втората част на Критиката той излага принципите на трансцеденталния метод и формалните критерии необходими за изграждане на цялостна система около чистия разум.

Мислителският стил на Кант е сложен и задълбочен; неговият подход не само представлява философска дълбочина, но включва също така заплетена езиково-стилова структура.