Моята антология. Поезия

В толкова много песни и поети,
земя,
ще успееш ли да чуеш и мен?
Слънцето осветява хляба ти
и прави деня ми по-ярък.

По-живописен от вятъра в планината,
от глътка свежа вода –
с тишината на житата
вървя към срещата с дъжда.

Не се притеснявам –
да слушам всекиго,
и всеки да ме разбере.
За песен събирам простички думи –
както здравец береш.

През есента –
винаги последен –
като най-красивия клон:
от сладки плодове натежал,
ти отправям мълчалив поклон.

1966