Ислямският екстремизъм. Анатомии

Екстремисткото ислямско възприятие за света, в своята цялост, е напълно различно и конфликтува с всяко друго разбиране, включително и с самото ислямско. С други думи, то не проявява търпимост, а напротив - изключва всичко останало; не допуска различия, а напълно отрича тяхното съществуване. То представлява не просто противоречие, а дори се явява като свръхконфликтна позиция; вместо да предлага възможности за развитие, то води до крайност. В този контекст ислямският екстремизъм успява да си осигури уникално място в обществото именно чрез самоизолацията си.

Следвайки тази логика,

екстремистката тоталност на исляма сама генерира своите отрицания,

като не само предизвиква противопоставяне, но и значително оформя обратната реакция към себе си и изгражда система за обединение срещу собствената си природа.

Дали това действително е реализирано или не е отделен въпрос; по-важното е че безкомпромисният екстремизъм създава условия за нови обединения – такива които досега бяха немислими. Тук става дума не само за координация между структури, а най-вече между индивиди. Хората осъзнават необходимостта да надминат индивидуализацията си и да формират системи на взаимовръзка помежду си – което неизменно ги поставя в определени позиции. Безспорно този процес на позициониране протича паралелно с развитието на ислямския екстремизъм.