Андерсенови есенни приказки

Детството на Ханс Кристиян Андерсен преминава в скромна стая, заобиколена от инструментите на баща му обущар, леглото и сандъка, който служи като негово спално място вечер. Въпреки бедността си, дългокосото момче с блестящи сини очи всяка нощ се потапя в безкрайно вълшебно царство. За него всеки предмет, дори най-простата глинена чашка, притежава душа и води свой уникален и загадъчен живот. Това е магическото пространство на неговото въображение.

През 1843 година настъпва значителен обрат в живота на Андерсен – той оставя другите литературни занимания зад себе си и напълно се отдава на създаването на приказки. Именно там изгрява истинският му талант. От малък вдъхновен от завладяващи истории от родния си град, Андерсен не се ограничава до простички поуки за добродетелност или зли магии; вместо това сътворява свои собствени приказки с иновативна структура, свежи идеи и новаторски персонажи.

"Вземам идея предназначена за възрастни и я адаптирам за деца," казва той уверено. "Смятам, че родителите ще слушат историята и ще намерят повод да размислят върху нея."