Миргород

Четирите новели на Н. В. Гогол, събрани в сборника “Миргород”, за първи път се появяват в отделно издание през 1835 година, а по-късно, през 1842 г., са включени във втория том на неговите събрани произведения. Заглавието на книгата произлиза от малкото градче в централната част на Украйна, където авторът е прекарал детството си. Тези творби са написани след като Гогол се премества да живее в Санкт Петербург, но там той не се чувства добре – столицата му изглежда студена и безчувствена, което предизвиква у него дълбока носталгия към родния край.

Новелите в “Миргород” черпят вдъхновение от украинския фолклор и много от героите им вероятно представляват хора близки до самия писател. В тях Гогол разказва за живота на украинските селяни и казаци, както и за дребното дворянство; описва живописните картини от природата там и добавя елементи на фантастика. С характерния си хумор с нотка на лукавство той успява да ни развесели. Художественият подход на Гогол в "Миргород" е дълбоко свързан с историята, а размислите му относно човешкия живот остават актуални и до днешен ден.