На дива роза пъпки нежни

Тази публикация е посветена на 120-годишнината от раждането на поета Емануил Попдимитров.

Емануил Попдимитров (1885-1943) е един от забележителните български поети в първата половина на ХХ век, който се развива под влиянието на символизма заедно с Лилиев, Траянов и Ясенов. В творчеството му любовта често носи трагичен оттенък, изпълнена с теми за раздяла или смърт. Въпреки това, в стиховете му присъства и жизнеутвърдителен оптимизъм – усещане за свобода и вдъхновение от любовта. Поетът създава нежни и запомнящи се образи; сълзите на любимата са като чисти перли, а лицето на лирическия герой може да бъде видяно в тях. Любовта представлява мечта за слънце и светлина, но природата около него е тъжна - брезите изглеждат бледо, а облаците плачат. Освен това, Емануил Попдимитров майсторски пише великолепни балади относно невъзможната любов. Публикацията съдържа известни, забравени и непубликувани стихотворения, които оформят един поетичен свят — богат на красота и трагизъм; изпълнен с болка и топлота; пронизан от извисяващи чувства.