Балканите: Съжителство на вековете

Заглавието на този текст можеше да бъде "Балканите: предмодерност, модерност и постмодерност". То не само ме разколеба със своята тромавост, но и с недоверието в академичната си точност.

Когато разглеждаме Балканите, опитът за подреждане на етапите на модерността в последователен ред може да изглежда съмнителен. Мненията относно развитието на региона често акцентират повече върху неговата непоследователност, отколкото върху традиционна логика. Балканската модерност се възприема като незавършена или дори несъстояла се; вместо линейна последователност, наблюдаваме мозайка от различни времеви фрагменти, които могат да бъдат организирани според внезапните идеи на някое параноично съзнание. Един английски автор от началото на XX век блестящо обобщава това явление: "Вековете там не следват един друг; те съжителстват." (Brailsford 1906:1)

Опитът за подредба на тези времеви фрагменти в една последователна линия ми изглежда прекалено амбициозен и невъзможен. Поради тази причина логиката на текста ще се стреми да свърже хронологичното развитие на балканската история с разнообразните посоки, по които е протекла тяхната модернизация. Текстът ще изследва както забавянията и ускоренията в балканското развитие, така и различията във времевите периоди – когато време тук не тече циклично, а линейно. Целта е не само да проследим как векове живеят едновременно, но и как взаимодействат помежду си. Или както казва друг автор: "Постоянният континуитет на дисконтинюитета." (Беренд по Никова...2003:230)

Основният материал включва информация от XIX и XX век с кратки споменавания за по-ранни времена - произхода на балканските народи (както позитивното знание така и митотворческите интерпретации), средновековните държави в региона, Османското нашествие и живота им под властта на Османската и Хабсбургската империи. Основният акцент пада върху процесите по формиране националности, установяването на балканските държави и проявленията нa национализъм в региона. Аспектите около модернизацията са разгледани през призмата икономическия социалния живот.

Специален анекс разглежда факторите довели до разпада Югославия както окачването над постюгославското пространство.

Разбира се - именно заради "постоянния континюитет" - хронологията няма как да бъде напълно стриктна. В разказваният период за модерността или постмодерността /доколкото изобщо могат да бъдат разделени/ присъстват връщания към предмодерността – най-естественото движение между различните аспекти у Балканите.
Евгения Иванова