Въведение в историята на автографирането

Средновековното изкуство често се възприема като анонимно и колективно, според мненията в научната литература. Въпреки това, анонимността е само на повърхността, тъй като Бог познава всичко скрито. Проучването на традицията с автографи разкрива индивидуалността като важен акт в йерархичното художествено пространство – от явното триумфално присъствие в творбата до дискретните намеци за нея.

В настоящата книга изкуствоведът Зарко Ждраков предлага идентификация на авторските подписи, разглеждайки ги като иконични визии, които служат за основа при проследяване на типологията през вековете. Той обобщава известни примери за автографи и представя нови идеи, разширявайки концепцията за творческото присъствие в произведението. Ждраков анализира контекста на подписа във връзка с екзистенциалната идентичност на автора през времето и пространството. Подписването трансформира творбата в жив организъм, който носи името на своя създател.

Подписът включва личното име и фамилията на автора, докато самият процес по сигниране допълва идеите зад него. Хармонията между реалния свят и света на идеите се постига чрез енергията от акта, което води до мистичното единение между Твореца и неговия Първообраз. Автографът представлява финалният стадий и действителният аспект этого мистериално свързване. В заключение Ждраков проучва подписването в модерното изкуство от XX век, установявайки паралели със старата автографска традиция.

Темата е иновационна за историографията у нас предвид общоприетото схващане за анонимността сред средновековните художници... Това изследване запълва пропуските в нашата историческа, художествена и археологическа научна област."