Пътуване с хубавата Астрикс

Тялото не се нуждае от изрази, но душата има потребност от тях. Понякога тя намира огромно удоволствие в словесността, което може да бъде на границата на греха - тъй нареченото словоблудство. Интонацията и контекстът правят дори едни и същи думи да звучат различно, когато са произнесени с любов или в моменти на самота, въпреки че основният им смисъл остава непроменен. Красивите фрази могат да бъдат безсмислени за онзи, който ги използва, но за другия човек те могат да донесат истинско щастие и вдъхновение. Те дават възможност за мигове на еуфория и радост, след което обаче връщането към реалността е неизбежно. След като веднъж опита необятната красота на тези чувства, душата вече не може да остане същата; тя жадува ново издигане към висините – там където думите нямат значение, а само присъстват красотата и хармонията.
Георги Т. Талев