Шишарко/ Приказки незабравими в рими

Над гората блести слънцето, а вятърът нежно люлее клоните. В средата на гъстата дъбрава се издига величествен бор.

Но какво ли е паднало от неговите клони? То тупна тежко в тревата и събуди Ежко от съня му.

- Какво виждам! - възкликна Бодливко. - Изглежда, идваш отдалеч. Твоята броня с люспи изглежда като на истински рицар.

А Шишарко с поклон добави: "Бях там на онзи клон. Аз всъщност съм обикновен, но мечтая да бъда смел и славен рицар. За жалост, това не може да стане без крака и ръце – единствено с добро сърце."