Ненужните скептици

Стефан Гечев е работил в българската легация в Атина от 1935 до 1942 година. Той е заемал поста на консул в българската легация в Братислава, а между 1945 и 1949 г. е бил втори секретар във Варшава. През 1949 година се присъединява към Министерството на външните работи в София, а по-късно става редактор на списанията "Пламък" и "Контакти" през 1996 г.

На 28 юни същата година получава ордена "Златен кръст на почетния легион", връчван му от гръцкия посланик у нас, господин А. Сидерис, от името на президента на Република Гърция. От началото на петдесетте години започва активно да превежда произведения на гръцки поети.

Сред неговите преводи са: избрани творби от Константинос Кавафис (1963, 1984, 1995), Арис Диктеос (1975), Георгиос Сеферис с избрани стихотворения (1975, 1998, 2002), Палатинска антология (1994, 1996) и Еврипид - "Рес" (1995). Участва като съставител и преводач за Антологията на новата гръцка поезия томове I и II (1960), Млада гръцка поезия (1996) и Гръцка поезия XX век (1998).

Той е автор на редица книги: „Бележник“ – стихотворения (1967, 1997), романът „Мостът“(1983), сборника „Поезия“(1990), разказите „Жестока благодетелка“(1993) и „Осъденият на Синьора“(1994). Сред другите му творби са романите „Виктория и нейните синове“, том I-II (1995), лиричната книга „Самобичуване“(1999) и пиесата “Голготата на Варвара” (1999). Последната му работа е романът “Познай себе си” от годината две хиляди.