Прозорец. Пет малки пиеси

Понякога усещам тяхното присъствие единствено по движенията им, които бързо раздвижват въздушната повърхност и я правят неравна. Но когато невидимата им същност улови късните слънчеви лъчи, те стават ярки - като злато. Тогава ги виждам ясно. Всички заедно говорят и ме призовават, водят ме в благословеното невидимо царство; шепнат и пеят едновременно, а онова, което ми предават, е удивително и се слива в един мощен поток. Разбирам всичко и знам всичко – то се натрупва у мен, увеличава теглото си навътре и със скърцане отваря забравена ръждива врата към синята безкрайност.
Из "Шами"