Жените, историята и нищо повече

Тази книга разглежда въпроса "Кой е Авторът?" в контекста на историята, за да постави авторката и историците на прехода пред предизвикателството да се сблъскат с начина, по който се практикува историческият занаят. Тя анализира телологичната траектория на идентичността на историците и как може да бъде преодоляно презрението към интелектуалната автобиография, предложено от Фуко, като важна стъпка към въвеждането на рефлексивност в историческото изследване.

Чрез проучването на културните модели в българската историография по време на прехода, книгата обсъжда факторите, които затрудняват дебата относно историографското наследство от 70-те и 80-те години. Тя също така повдига въпросите за участието в изграждането на културния контекст през този период и трудността при отказването от реформаторския комунистически дискурс за идентичност.

Възприемайки учебника по време на прехода като място за паметта и функцията му в историографията, книгата подчертава опитите тази дисциплина да каже "сбогом" не само на политическата история, но и на традиционния исторически разказ. Това става във времена когато историографската традиция счита теоретизирането за ненужно. Основният научен проблем остава как да се възстанови загубеният престиж на историята сред социалните науки – борба често незабелязвана от самата история.