Хилендарският монах

Димитър Талев е роден на 1 септември 1898 година в Прилеп, Македония, която след разделянето на Сан-Стефанска България остава извън пределите на страната. В произведенията си писателят се фокусира върху борбите на българския народ за национално самосъзнание. Със завидно художествено умение той разкрива трагичната съдба на народа през вековете и едновременно с това утвърдява надеждата за по-добро и справедливо бъдеще. В подкрепа на тази идея Талев споделя с читателите си: „Миналото е коренът на настоящето; към него човек се обръща не само в стремежа си да разбере човешкия живот, но и в желанието да надникне в бъдещето“. Умира на 20 октомври 1966 г., оставяйки ненаписани романи относно Балканската война и последвалите събития до днешни дни.

Сред произведенията му са:
- "Сълзите на мама" /разкази за деца/ - посветени на доброто и красивото
- "Усилни години" - трилогия, подготвяща четиритомния роман за Илинден
- "Под мрачно небе" - драма от шест картини
- "Златният ключ", "Старата къща", "Завръщане" - три книги с разкази, отличаващи се със психологически реализъм
- Романът "На завой" - изследване между дела и идеологии
- Публицистика – важен аспект от творчеството му, свързан с възрожденски морал и идеализъм
- „Гоце Делчев“ – психографски портрет по повод голям български революционер
- „Град Прилеп“ – истории за борби за родина и свобода
- „Великият цар“ – исторически разкази за основатели и защитници на българската държава
- „Братята от Струга“ – повест посветена братя Миладинови
- Повестите “Кипровец въстана” – проучване съдбата нa българските католици под робство,
„Самуил - Цар Български”– роман-летопис разглеждащ най-драматичния наш владетел
„Последно пътуване”– повест разглеждаща кризата между поколенията
„Два милиона”– повест анализираща тъмните страни nа човешката душа
Тетралогия като “Железният светильник”, “Преспанските камбани”, “Илинден”, “Гласовете ви чувам” намира своето място сред световната класика.