България в международния трудов ред 2007

В съвременния организиран, цивилизован и глобализиращ се свят наред с националните правни системи на отделните държави съществува и международен трудов ред. Този ред включва правила за регулиране на трудовите отношения, независимо от вида собственост, върху която функционират предприятията или организациите - било то частна или публична (държавна, общинска, смесена и т.н.). Правилата обхващат условията на труда за работниците и служителите – като работно време, почивки, отпуски, заплащане, здравословни и безопасни условия на работа, право на синдикално сдружаване и стачка. Те предвиждат също така контрол над тяхното спазване. В резултат тези норми определят основното равнище на международната защита в сферата на труда.

Съвременният международен трудов ред е многопластова система в процес на развитие. "Многопластова" е концепцията му поради наличието на множество международни актове и правила, приети от различни междуправителствени организации според техните специфични функции. "Еволютивен" пък е терминът благодарение на факта че този ред се изгражда постепенно през десетилетия и продължава да се развива чрез приемственост и усъвършенстване. Международните документи са изготвяни през различни исторически периоди; те допринасят за развитието им до повишаване нивото на защитата в областта труда.

Тези документи носят разнообразие от названия - устави, договори, пактове , конвенции , декларации , препоръки сред други - както и разнороден правен характер . Някои от тях не могат да задължат държавите юридически посредством ратификация или утвърждаване по смисъла 14-ти член от Виенската конвенция относно договора . Въпреки това притежават значима морална стойност , влияеща върху поведението им . Към подобни актове спадат декларации , препоръки и аналогични документи ; особено важна е Всеобщата декларация за правата на човека приета от ООН през 1948 година .

По-голямата част обаче подлежи точно такова свързване чрез волята самих държави посредством ратификация или утвърждаване . Примери тук са Международният пакт за икономически , социални я културни права подписан през 1966 г., Конвенциите към МОТ например Европейската социална харта одобрена през 1961г.. Договорките които дават възможност странамте сами да решат как ще бъдат задължителности вписани в регламентa си позволяват индивидуален подход спрямо всяка страна.