Вяра имам

Преди две години написах книгата "Мира нямам" и все още не съм намерила мир. Никога няма да го имам, когато става въпрос за възможността да помогна на някого да повярва в себе си, в добротата, в любовта и в Бог, който е част от нас всички!

Както и в предишната ми книга, тук включвам стихотворения, които представляват изповеди на моите пациенти – преобразувани от мен в поетична форма. Отговори на читателски писма от втория раздел са публикувани повторно във различни медии. Героите (те наистина са герои!) описаните случаи в третата част са обобщени образи с един основен прототип и променено име.

В "Мира нямам" завърших обръщението към читателите с думите: "Умният читател сверява своето мнение със съдържанието и сам взема решения." Въпросите остават много, но една книга не може да покрие всичко. Нямам намерение да спирам писането или работата си с пациентите; ще продължа да търся начини хората да се замислят за качеството на живота си. Просто защото... нямам мир. Именно това ме кара истински да се чувствам жива!

Сега добавям само едно: не просто жива, а щастливо жива, защото имам ВЯРА! Надявам се всеки от вас да открие поне малък жокер за постигане на собствено щастие чрез тази книга. И така можем да допринесем за спасяването на планетарния живот! Всички сме свързани като един организъм – болестта на една част разболява цялото тяло; лечението му лекува всичките ни части! Да вярваме означава просто да бъдем хора - както вярва моята шестгодишна пациентка с рисунката ѝ избрана за корица - тя вижда звездите дори през деня! Всички можем това! Но само ако вярваме!

Мадлен