Старата улица

Старата улица може да носи имена като „Стралджа“, „Невен“ или „Миджур“, но никога няма да бъде наречена на победа, министър или президент. Къщите там не разполагат с домофони и системи за сигурност срещу крадци. По-често са павирани, отколкото асфалтирани. Хората все още сами чистят тротоарите пред домовете си, внимателно изчистват фасовете между плочките и наблюдават дали черна котка няма да ги вкара в омагьосан кръг от нови тревоги и бедности. В такъв момент животът им се променя радикално. Прекрасната Милица е принудена да танцува гол балет пред богаташки мъже с похотливи намерения; възрастните момичета - вместо живи деца, показват кукли под роклите си; Астарджиев трябва да разхожда фризирани пудели на реститутки и наркопласьори; а часовникарят – роден със три сърца от майка-любовница на Сатаната – непрестанно събира средства за пищна сватба в църквата „Света Неделя“. Селяните от близките села ще продължават да продават хилави катерици на инкасатора бай Сандо за яки зимни палта, докато той вечер мечтае как вече е професор Александров. Защото именно сънищата представляват истинския живот на хората от старата улица.